ЖЕНЕВА – В момента, във всички точки света и в някои случаи в продължение на дълги периоди, живеят 42 милиона бежанци или хора насилствено прогонени от родните си места в границите на собствените си държави в резултат на конфликти или преследване. Сред тях са и 6 милиона бежанци в изгнание, които в продължение на пет или повече години живеят предимно в лагери или в това, което хората работещи в сферата на хуманитарната закрила, наричат „продължителни бежански ситуации”. Но тези разкази за бежанския живот без край не се отнасят до милионите лица, принудително изселени от родните си места в границите на собствените си страни, чиито брой значително превишава този на бежанците в света. Много от тях не са в състояние да се завърнат по домовете си, понякога в продължение на десетилетия. Независимо от това, че съгласно международното право се прави разграничение между бежанци и лица, насилствено прогонени от родните си места в границите на собствените си страни, подобни разграничения са абсурдни и безсмислени за онези, които са били принудени да напуснат своите домове и загубили всичко. Хората, насилствено принудени да напуснат родните си места заслужават помощ в еднаква степен, независимо от това дали са пресекли международна граница или не. Това е причината, поради която Организацията за бежанците на ООН работи съвместно с другите агенции на ООН за предоставяне на тези лица на помощта, от която се нуждаят по начина, по който тази подкрепа се предоставя и на бежанците. Независимо от това, все още предстои да бъде направено много. Докато продължават да живеят в очакване на намирането на решение, както бежанците така и хората, насилствено прогонени от родните си места в границите на собствените си държави, се нуждаят от храна, подслон, грижи, хигиенно-санитарни условия, сигурност, училища, в които децата им да получат образование, както и от други неща от първа необходимост. За съжаление, потребностите на много от тях остават незадоволени. Организацията за бежанците на ООН, която разчита почти изцяло на доброволно дарителство, неотдавна направи проучване, резултатите от което показват, че съществува огромна пропаст между ресурсите и задоволяването дори на най-основните потребности на тези хора. В Камерун, например, 17 процента от децата сред бежанското население от Централно африканската република са засегнати от системно недохранване, а смъртността в някои региони е няколкократно по-висока от равнището, което би било счетено за пределно висока, будеща сериозно безпокойство. По-малко от една трета от момичетата от тази група посещават училище. В Еквадор, много насилствено прогонени от родните си места колумбийци въобще не съзнават правото си да получат политическо убежище, като хиляди от тях живеят в отдалечени райони и се страхуват да се легитимират. Хората от местното население, неомъжените жени и момичета често стават жертва на експлоатация и насилие. В Грузия, лица, насилствено прогонени от родните си места, продължават вече 15 години да живеят в мизерни, пренаселени центрове за масово настаняване, които не за защитени от студа и не са оборудвани с функциониращи канализационни системи. В Тайланд, повече от 100 000 бежанци от Миянмар и лица, търсещи политическо убежище в продължение на години, живеят в малки, пренаселени лагери при изключително тежки условия, които често пораждат насилие и са повод и за други престъпни прояви. Цената се плаща от най-бедните приемащи страни, които не са в състояние да си позволят заплащането на тази най-висока цена. Въпреки целящите да всеят паника в населението доклади, на някои политици с популистки уклон, както и на медиите относно „потоците” от бежанци, търсещи политическо убежище в някои индустриализирани държави, в действителност 80 процента от бежанците в света се намират в развиващите се страни, което важи и за огромна част от лицата, насилствено прогонени от родните си места в границите на собствените си страни. С продължаването на конфликтите без намиране на политически решения, натискът върху много от развиващите се страни наближава своята критична точка. Тези страни се нуждаят от по-силна международна помощ. Без нея, ВКБООН и останалите агенции ще бъдат принудени да продължават да вземат непосилни решения за това кои основни потребности на семействата, прокудени от родните си места, да бъдат пренебрегнати. Нашата способност да предоставим подкрепа на тези, които най-много се нуждаят от нея, е поставена на изпитание и от свиването на „хуманитарното пространство”, в което трявба да работим. Естеството на конфликтите се променя, като расте броя на участващите в тях въоръжени групи – някои от които считат работещите в хуманитарната сфера и бежанците за своя легитимна цел. През последните 5 години в Пакистан загубиха живота си двама служители на ВКБООН – последно по време на бомбения атентат от 9 юни, извършен в хотел Пърл Континентал в Пешавар. По какъв начин да откликнем на потребностите на милионите изселени, като едновременно с това гарантираме и сигурността на нашия персонал? Сведетели сме също така на „втвърдяване” на разбирането относно държавния суверенитет, особено по отношение на ситуациите на насилствено прогонване от родните места в границите на отделните държави. Със заличаването на разграничението между хуманитарните и военните рискове, особено в рамките на мироопазващите операции, често не остава мир, който да бъде предмет на опазване. Глобалната икономическа криза, огромните несъответствия между Севера и Юга, засилващата се ксенофобия, изменението на климата, непрестанното избухване на нови конфликти и неразрешимостта на вече съществуващите конфликти продължават да представляват заплаха за ускоряването на темпа на развитие на огромния проблем, свързан с групите от населението, прогонени от родните си места. Едва от началото на годината, милиони хора бяха прогонени от родните си места в Пакистан, Шри Ланка, Сомалия и в други страни. Срещаме огромни затруднения в усилията си да се справим с тези проблеми. 20 юни е Световният ден на бежанците – един добър повод да си припомним, че в света 42 милиона души все още чакат своя шанс да се завърнат по родните си места. Те са сред най-уязвимите хора на планетата и трябва да бъдат считани за наш общ приоритет. Същата финансова общност, която счете за свое задължение да предостави милиарди за спасяването на финансовите системи би могла да изпита подобно задължение и към спасяването на хора, които така отчаяно се нуждаят от помощ. Антонио Гутереш в Върховен комисар за бежанците на ООН. КРАЙ